Преди само няколко месеца легендарната дестилерия Bushmills обяви пускането на най-старото бутилирано ирландско малцово уиски досега – 46-годишен шери малц с дълбок цвят, напомнящ кола, и препоръчителна цена от 12 500 долара. Изключително събитие… което обаче бързо бе засенчено от шестото и последно издание от колекцията Midleton Very Rare Silent Distillery – едно истинско ирландско „single pot still“ уиски, отлежавало точно половин век.
Важно уточнение: „single pot still“ не е същото като „single malt“. Докато малцовото уиски се прави само от малциран ечемик, „pot still“ стилът комбинира малциран и немалциран ечемик, а понякога и други зърна, като овес. И двете уискита идват от отделни дестилерии, така че и Bushmills, и Midleton могат с гордост да претендират за най-старите уискита в своя клас.
Но половин век звучи по-впечатляващо от 46 години – особено когато историята на самата дестилерия добавя допълнителна стойност. За разлика от все още активната Bushmills (най-старата лицензирана уиски дестилерия в света, основана през 1608), уискито от Silent Distillery Collection е дестилирано в старата дестилерия Old Midleton, която отваря врати през 1825 г. и затваря през 1975 г. Днес тя служи като посетителски център на Jameson. Именно това прави Глава шест (Chapter Six) толкова специална – тя е последната бутилка уиски от тази дестилерия, която някога ще бъде пусната на пазара. Цената? 60 000 долара. Това кара 12 500-те долара за Bushmills да изглеждат почти достъпни.
Възниква логичен въпрос: защо най-дълго отлежалото ирландско уиски е „само“ на 50 години, при положение че в Шотландия вече има 70- и дори 80-годишни бутилки? Истината е, че ирландската уиски индустрия преживява дълъг период на упадък през 20-те години на миналия век. През 70-те години остават само две активни дестилерии – една от които е новата Midleton. Едва в края на 80-те започва възраждане на интереса, а едва през 21. век се появява реален пазар за ултра-отлежали ирландски уискита.
Уискито в Chapter Six е дестилирано от легендарния Max Crockett в най-големия по онова време казан в света. Предишните пет издания на колекцията (на възраст от 45 до 49 години) са финиширани в използвани бурета от бърбън и шери. За финалната шеста глава обаче Midleton предприема нещо изключително: изработва специално буре от дъги и дъна на буретата, съдържали предишните пет издания. Това е все едно да вземеш части от пет различни пъзела и да създадеш от тях нова, цялостна картина. Мастер бъчварят на Midleton, пето поколение в занаята – Джер Бъкли – успява да направи точно това. Уискито отлежава в тази уникална бъчва шест месеца.
Дали хората, които ще си купят бутилката, ще посмеят да я отворят, остава отворен въпрос. Но за тези, които искат да разберат какво се крие вътре, без да махат тапата от ръчно изработения кристален декантер от Waterford…
Бутилката е с градус от 53% алкохол. Да, усещат се сухи нотки на дъб и кожа – характерни за възрастта ѝ – но уискито не е прекалено таниново. Вкусът изненадва с дълбоки и богати вкусове на тъмни плодове, сушена круша и кайсия. Според някои източници уискито е отлежавало само в бурета от бърбън, според други – и в такива от шери, но липсата на доминиращи портокалови и стафидени нотки може да наклони везните към първото. Каквато и да е истината, това е елегантна, дълбока и запомняща се напитка – уиски за бавно и ритуално наслаждение.
И дори никога да не отворите своята бутилка за 60 хил. долара, от които има само около 200 в света, тя пак ще остане скъпоценност. Кристалният декантер от Waterford е поставен в уникален ръчно изработен калъф от ирландския дизайнер Джон Галуин, създаден от шест вида редки ирландски дървесини – пет, използвани в предишните глави, и синя кленова дървесина като финален акцент. С вътрешност от кожа и златни елементи, калъфът прилича повече на интериор на луксозен автомобил. Но, както казват, когато уискито струва колкото кола – това има смисъл.